22 май 2019
Линк към цялото интервю във вестник Капитал: https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2019/05/22/3909708_sasht_postaviha_novi_iziskvaniia_kum_vnositelite_na
Анализ на по-широк кръг от опасности и наличие на "квалифицирано лице по превантивен контрол" са част от най-новите изисквания, с които трябва да се съобразят всички вносители на храни в САЩ.
Предписанията произтичат от промени в Закона за осъвременяване на безопасността на храните (FSMA - Food Safety Modernization Act), приет през януари 2011, който изменя текстове в съществуващия Закон за храните, лекарствата и козметичните продукти. Крайният срок за въвеждането на промените изтече през 2018 г., обясни за "Капитал" Деница Костова, ръководител направление "Управление на риска за безопасността на храните" към Европейския институт за риск политика (ERPI) и квалифицирано лице по превантивен контрол.
Изпълнението на изискванията се контролира от Агенцията по храни и лекарства (FDA – Food and Drug Administration) на САЩ по време на регулярните проверки на фирмите износителки.
Анализ на по-широк кръг от опасности
Основната промяна в американския закон е въвеждането на нова концепция за безопасност на храните, наречена "риск-базиран превантивен контрол". Тя налага анализ на по-широк кръг от опасности, отколкото в досегашните НАССР системи за анализ на опасностите и контрол на критичните точки, изисквани от европейското законодателство.
"На практика законът въвежда четири основни вида "риск-базиран превантивен контрол": процесен, породен от технологията на производство (например контрол на температурата на термичните процеси, на температурата в хладилните камери); хигиенен (свързан със замърсяването на продукта от работната среда); алергенен и контрол на доставчиците", обобщава Деница Костова. И дава пример със задължението да се анализира т. нар. алергенен крос-контакт - възможността за замърсяване на продукт с алерген, породено от контактни повърхности, заобикаляща работна среда, персонал, неправилно съхранение и др.
"Като цяло FDA не възприема широко наложения подход производителите на храни да изброяват като възможни да присъстват в продукта всички алергени, попаднали от други обработвани в предприятието продукти. FDA изисква да се наложат стриктни мерки за недопускане на "алергенен крос-контакт" - например разделяне на производствените линии с прегради, стриктни процедури за почистване на оборудването, гарантиране личната хигиена на персонала и т.н.", коментира за "Капитал" Деница Костова.
Концепцията за "риск–базиран превантивен контрол" изисква също да се предприемат по-стриктни мерки за контрол и одит на доставчиците, които трябва да се пререгистрират на всеки две години според изискванията на Закона за защита от биотероризъм и готовност за реагиране.
"Регулярните проверки на износителите се извършват от служители на FDA според график, съставен на база риска, който носят даден хранителен продукт и неговият произход. Информацията за предстоящи посещения се изпраща до американското посолство в България в края на дадена календарна година. Такова уведомление се изпраща преди проверката и към самото предприятие. По време на проверката на посещенията може да присъстват и представители на Българската агенция по безопасност на храните", обясни Костова.
Квалифицирано лице по превантивен контрол
Новост в закона е изискването за наличие на квалифицирано лице по превантивен контрол, което може да бъде служител в предприятието износител или външен изпълнител. Негово задължение е да разработи План за управление на безопасността на храните, да наблюдава спазването му и да го преработва при възникнала необходимост или на всеки три години.
"Този план не е нещо напълно непознато за компаниите. Той се базира на методиката за оценка на опасностите, подобно на съществуващите НАССР системи, но се допълва с оценка и управление на рисковете, свързани с алергените, заобикалящата среда и доставчиците", казва Деница Костова.
Внедряването на изискванията за "риск-базиран превантивен контрол" не означава водене на двойна документация и генериране на допълнителен обем от записи. НАССР концепцията е включена като част от Плана за безопасност на храните. Допълването й според изискванията както на Българската агенция по безопасност на храните, така и на FDA, е въпрос на обсъждане и оформяне, уточняват експерти.
Обучение и квалификация
Всички квалифицирани лица по превантивен контрол трябва да преминат през специално обучение. Право да провеждат такива обучения имат водещи инструктори, одобрени от Сдружението за превантивен контрол на хранителната безопасност (FSPCA – Food Safety Preventive Controls Alliance).
"NQA Източна Европа" с офис в София е единственото дружество, което предлага такова обучение от български водещ инструктор, посочва Деница Костова. То е част от Международната сертифицираща организация NQA, която оперира в над 90 държави.
Обучението на квалифицираните лица по превантивен контрол продължава два дни и половина и може да се провежда в присъствена или в on-line форма. Цената зависи от начина и мястото на провеждането (определено от клиента или в София), както и от други фактори, и стартира от 1000 лв.
Европейският институт за риск политика предлага и консултантски услуги, свързани с разработване, въвеждане и текуща поддръжка на Плана за безопасност на храните.
Предписанията произтичат от промени в Закона за осъвременяване на безопасността на храните (FSMA - Food Safety Modernization Act), приет през януари 2011, който изменя текстове в съществуващия Закон за храните, лекарствата и козметичните продукти. Крайният срок за въвеждането на промените изтече през 2018 г., обясни за "Капитал" Деница Костова, ръководител направление "Управление на риска за безопасността на храните" към Европейския институт за риск политика (ERPI) и квалифицирано лице по превантивен контрол.
Изпълнението на изискванията се контролира от Агенцията по храни и лекарства (FDA – Food and Drug Administration) на САЩ по време на регулярните проверки на фирмите износителки.
 |
| Деница Костова |
Основната промяна в американския закон е въвеждането на нова концепция за безопасност на храните, наречена "риск-базиран превантивен контрол". Тя налага анализ на по-широк кръг от опасности, отколкото в досегашните НАССР системи за анализ на опасностите и контрол на критичните точки, изисквани от европейското законодателство.
"На практика законът въвежда четири основни вида "риск-базиран превантивен контрол": процесен, породен от технологията на производство (например контрол на температурата на термичните процеси, на температурата в хладилните камери); хигиенен (свързан със замърсяването на продукта от работната среда); алергенен и контрол на доставчиците", обобщава Деница Костова. И дава пример със задължението да се анализира т. нар. алергенен крос-контакт - възможността за замърсяване на продукт с алерген, породено от контактни повърхности, заобикаляща работна среда, персонал, неправилно съхранение и др.
"Като цяло FDA не възприема широко наложения подход производителите на храни да изброяват като възможни да присъстват в продукта всички алергени, попаднали от други обработвани в предприятието продукти. FDA изисква да се наложат стриктни мерки за недопускане на "алергенен крос-контакт" - например разделяне на производствените линии с прегради, стриктни процедури за почистване на оборудването, гарантиране личната хигиена на персонала и т.н.", коментира за "Капитал" Деница Костова.
Концепцията за "риск–базиран превантивен контрол" изисква също да се предприемат по-стриктни мерки за контрол и одит на доставчиците, които трябва да се пререгистрират на всеки две години според изискванията на Закона за защита от биотероризъм и готовност за реагиране.
"Регулярните проверки на износителите се извършват от служители на FDA според график, съставен на база риска, който носят даден хранителен продукт и неговият произход. Информацията за предстоящи посещения се изпраща до американското посолство в България в края на дадена календарна година. Такова уведомление се изпраща преди проверката и към самото предприятие. По време на проверката на посещенията може да присъстват и представители на Българската агенция по безопасност на храните", обясни Костова.
Квалифицирано лице по превантивен контрол
Новост в закона е изискването за наличие на квалифицирано лице по превантивен контрол, което може да бъде служител в предприятието износител или външен изпълнител. Негово задължение е да разработи План за управление на безопасността на храните, да наблюдава спазването му и да го преработва при възникнала необходимост или на всеки три години.
"Този план не е нещо напълно непознато за компаниите. Той се базира на методиката за оценка на опасностите, подобно на съществуващите НАССР системи, но се допълва с оценка и управление на рисковете, свързани с алергените, заобикалящата среда и доставчиците", казва Деница Костова.
Внедряването на изискванията за "риск-базиран превантивен контрол" не означава водене на двойна документация и генериране на допълнителен обем от записи. НАССР концепцията е включена като част от Плана за безопасност на храните. Допълването й според изискванията както на Българската агенция по безопасност на храните, така и на FDA, е въпрос на обсъждане и оформяне, уточняват експерти.
Обучение и квалификация
Всички квалифицирани лица по превантивен контрол трябва да преминат през специално обучение. Право да провеждат такива обучения имат водещи инструктори, одобрени от Сдружението за превантивен контрол на хранителната безопасност (FSPCA – Food Safety Preventive Controls Alliance).
"NQA Източна Европа" с офис в София е единственото дружество, което предлага такова обучение от български водещ инструктор, посочва Деница Костова. То е част от Международната сертифицираща организация NQA, която оперира в над 90 държави.
Обучението на квалифицираните лица по превантивен контрол продължава два дни и половина и може да се провежда в присъствена или в on-line форма. Цената зависи от начина и мястото на провеждането (определено от клиента или в София), както и от други фактори, и стартира от 1000 лв.
Европейският институт за риск политика предлага и консултантски услуги, свързани с разработване, въвеждане и текуща поддръжка на Плана за безопасност на храните.
| Неправилното етикетиране – причина за връщане на храни Изискванията към етикетите на хранителните продукти, предлагани в САЩ, не са нови, но са проблем за някои доставчици. Според анализ на американската Агенция по храни и лекарства (FDA) недекларираните алергени в храните са причина за около 30% от обратно изтеглените храни от американския пазар. Всички алергени, които присъстват в продукта, трябва да бъдат обявени на етикета, каквито са и изискванията на европейското законодателство. "Разлика има в състава, който се обявява за хранителния продукт. Като цяло таблицата с хранителната информация, която се поставя според изискванията в ЕС, се смята за неприемлива. Изисква се задължително обявяване на съдържанието на допълнителни вещества (например витамин D). Друга съществена особеност е, че в ЕС на етикета се посочва калорийна стойност на препоръчителна големина на порцията, а FDA изисква информацията за реалното консумирано количество от даден продукт – например има продукти, за които се посочва, че се консумира съдържанието на цялата опаковка наведнъж, а не се разделя на порции", обясни за "Капитал" Деница Костова. Според данни от петото издание на Годишния доклад на FDA за докладваните случаи, свързани с безопасността на храните, за периода 08.09.2009 – 07.09.2014 г. е регистриран само един случай на върнат хранителен продукт, внесен от България. |